Ամփոփում

Натан бек Амирхан е роден на 30 март 1872 година в гр. Тифлис (сега Тбилиси), Грузия, но е арменец по народност.

Внук е на Мирза Фарух бек Амирханзи, осиновен принц на иранския шах. Баща му е Аврам бек Амирхан, известен учен навремето в ориенталистиката. Участва в създаването на речник на тюркменските езици, превежда Библията и Корана на арменски език (с кавказко наречие). При преместването на семейството му във Варна обръща внимание на братя Шкорпил върху значението на Мадарския конник за историята на Древна България.

Малкият Натан първоначално учи в родния си град Тифлис, след това - в реалното училище "Св. Петър и св. Павел" в Москва и завършва руска имназия в гр. Хелзинки (Финландия). Получава първите си познания по музика от своята много музикална майка, която има прекрасен глас. Натан много бързо напредва в музикалната си подготовка и на 8-годишна възраст при нужда замества органиста на местната лютеранска църква.

Когато Натан навършва 15 години, семейството е заточено в Сибир поради участия на баща му в евангелски събрания. След освобождението им се заселват в Хелзинки, Финландия. Там в продължение на 3 години Натан посещава Музикалния институт, където учи пиано при проф. Хюмандер и проф. Деек (ученик на Ф. Лист), орган при проф. Рихард Фалтик, теория, контрапункт, фуга, канон, свободна композиция при проф. Мартин Веселиус.

След голямото клане на арменците през 1896 година в Турция хиляди от тях търсят спасение в България. През 1897 година родителите на Натан решават и се преместват във Варна, където се събират много арменци. Оттам Натан се отправя за Германия, където учи в Мюнхенската музикална академия при проф. Йозеф Райнбергер, проф. Перфел. Натан завършва за година тригодишния курс в академията и се дипломира през 1900 година.

Завърнал се във Варна, сформира малък симфоничен оркестър и основава музикално дружество „Гусла”.

Натан бек Амирхан е поканен в гр. Одеса, Русия, където заема редица длъжности: органист в лютеранската църква, диригент на хоров състав от 60 души, преподавател по музика в няколко училища и помощник-диригент на Одеската опера.

Името му нашумява и той е извикан в София за диригент на създадената първа българска оперна трупа „Оперна дружба”. Поканата е изпратена лично от големия български певец Стоян Михайлов. Амирхан се завръща през 1910 година. Успява да постави операта „Демон” от А. Рубинщайн, която е играна няколко пъти в салона на читалище „Славянска беседа”.

Поради възникнали нередности и напрежение Натан бек Амирхан изоставя всичко и заминава за гр. Бостън (САЩ) по покана на шведския мъжки хор „Хармония” за негов диригент. Там е приет много добре. Поканен е за органист в няколко евангелски църкви. Изнася множество концерти в разни градове и става хоров диригент в операта.

Поради влошаване на политическата обстановка и назряване на условията за започване на Първата световна война след 3 години успешна работа напуща Америка през 1914 година и окончателно се завръща в България, която за него става втора родина. По онова време приема името Князев за псевдоним. Установява се в София, където преподава частни уроци, ръководи като диригент оперна трупа „Свободен театър” и през останалите повече от 25 години от своя живот е органист в Евангелската методистка църква „Д-р Алберт Лонг” в София. Останахме малцина, които го помнят с неговите музикални изпълнения. Той бе голям импровизатор на духовна музика, която създаваше и изпълняваше със затворени очи на хармониума в галерията на Църквата преди и след богослужение.

За него си спомнят: "Натан Князев беше много тих и скромен човек. Живееше в свой свят, в който с музиката отдаваше благодарност, почит и преклонение пред Бога."

Оставя за поколенията много свои композиции: операта „Иванко” (по драмата на В. Друмев) - представена 14 пъти в Народната опера, операта „Ралица”, ораторията „Христос”, 19 песни по стихотворенията на Хр. Ботев - често изпълнявани през 1930-те години, няколко стотици духовни и други песни по текстове на разни езици, нови, непубликувани и поместени в сборника „Духовни песни” с №№ 71, 246, 257, 304, 331, 385 и 411.

Много са концертите, в които участва като органист, пианист и диригент в България и по света: във Финландия - Хелзинки (в Ниа Кучка, в Катедралата); в Швеция - Малмьо; в Дания - Копенхаген; в Лотарингия - Мьорхинген; Германия (при Берлин) - Ной Кьолн, Диденкофен, Нойшател и др.

В София е познат на обществеността с присъствието му в „Д-р Лонг” и концертите в зала "България". Акомпанира на Сашо Попов, д-р Докторов, Хр. Морфова и др.

Той си припомня за концертите в Бостън, където ръководи сборен хор от 450 човека на Лютеранските църкви, и за работата му с норвежки хор при тържествата при пристигането на изследователя Руал Амундсен в Бостън след откриването на Южния полюс. Прави концерти из Америка в градовете Вустер, Филаделфия, Провиденс, Ловел, Лин и др.

Когато Натан Князев изброява множеството градове, в които е правил своите концерти, съобщава, че всичко в живота му е ставало с Божията помощ, за което горещо благодари и за пример разказва случай във Варна. Концертът е през 1901 година в салона на Морската градина с Александър Краев (оперен певец) и Мустаков. Програмата е от негови сола и дуети на руски и български. Поради слаба разгласа салонът е почти празен - само 8 човека. Към края на първата част в салона влиза руски капитан от търговския флот. Князев разправя: „Изпълнихме още 2-3 номера и се оттеглихме за почивка, като бяхме много притеснени как ще заплатим наема на салона и пианото. При нас обаче влиза руският капитан, подава ръка и казва: „Брава, маладци, хорошо, отлично...” и поисква да закупи всички останали билети от Натан бек Амирхан (Князев), като изважда голяма руска банкнота.

В интервюто му, направено от Васил. П. Василев, Князев е запитан: „По колко часа дневно свирите?” - около 8-10 часа. Пиша оратория и оркестрирам. На въпроса „Срещате ли пречки?” отговаря: „Лишен съм от осветление и нямам електрическа инсталация. Работя на газово осветление, когато има газ. Дават месечно по четвърт килограм на човек.

Натан Князев живее в малка къщичка извън София. Макар в последните години от живота си да чувства недоимък, той е вътрешно много богат. Много въпроси го вълнуват, но е затворен в себе си със своята музика. Той е силен шахматист. Освен това Натан Князев е истински полиглот. Владее арменски, руски, шведски, немски, английски и български и ползва фински, норвежки и датски.

Едва ли може да се каже, че тази надарена и сложна личност е напълно познавана от неговите съвременници.

През 1949 година, на 77-годишна възраст, след продължителния ден на работа, седнал на стол в домашната градинка, без да затвори очи, с усмивка и поглед в светлата луна, отминава в невидимия свят при своя Отец, който е възпявал цял живот.

Արտօնագրում

I, the copyright holder of this work, release this work into the public domain. This applies worldwide. In some countries this may not be legally possible; if so: I grant anyone the right to use this work for any purpose, without any conditions, unless such conditions are required by law.